След миг от угаснала сълза

Jun 4, 2008, 11:54 AM

Poetry » Love

975 0 2

Мечтая те... до мен да те притисна,
да впивам устните си в твоите!
Години любовта ми не утихна...
до мен си в мечтите... в мислите!

Желая те... и колко пъти те посрещах
пред моя праг с протегнати ръце
и любех те... в мене те усещах,
като част от мен... от моето сърце!

А колко пъти тръгва си...
назаде гледах с години!
Очаквах да се върнеш ти
и пак в обятията ми да си, Любими!

Да, връщаше се - променен!
Ала сърцето ми трепери всеки път!
Обичах те - като през първия ни ден -
изгаряше душата, женската ми плът!

Сега отново чакам да се върнеш
и тръпна от аромата ти да се опия!
Да те обичам, па макар и да си тръгнеш!
Сърцето си ти давам - на тепсия!

И зная - пак ще съм сама...
отново в очакване ще бъдат дните ми!
Ала след миг от угаснала сълза
ще зная, че обичала съм истински...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

goredoly (Миглена Цветкова)

2008-06-04T14:57:38+03:00

И докога така?Това е половин живот-любов.Стихът е много хубав1
tiha_chest (Марина Стоянова)

2008-06-04T13:01:19+03:00

Любовта ти е прекрасна, но дали можем да кажем същото и за неговата?! Заслужаваш много повече! Спри да чакаш и намери човека, който ще те обича също толкова много, колкото и ти можеш да обичаш! Поздрав и прегръдка за прекрасния стих!