„Най-хубавите мигове са кратки“,
ми каза той, а после си отиде.
След него ме докосна само вятъра,
и спомена, че съм била щастлива…
„След него“, как трудно се изрича…
По-лесното е някак да го помниш –
този мъж с усмивка на кокичета
и жаден поглед като на бездомник.
След него всичко друго се преглъща,
но не и Той! От други е различен.
Без него нищо вече не е същото …
Дори и аз, която не можех да обичам. ...