След отговорите, които знаех...
Какво е щастието? Как изглежда?
Самó ли идва? Кой при нас го носи?
Ухае ли на обич? На надежда?
Задаваш ли си някога въпроси...
Какво е любовта? И как ухае?
Във нечии зеници ли живее?
Кога, защо настъпва? Колко трае?
Умира ли?... Какво идва след нея?
Навремето си мислех ”Всичко знам!”
Летях така измамно в младостта си...
За миг да можех да се върна там
убила бих (да, бих!) наивността си.
... Какво е тишината? Как боли?
Лекува ли се празнотата някак?
Приличаме си в чувствата, нали?
В сърцето всеки има отпечатък...
И мога да ти кажа само днес
какво е Самотата. Как убива.
Живеем с нея на един адрес.
И всяка нощ в едно легло заспиваме.
И ако срещнеш Щастието ти
(познавах го... в едно далечно време)
те моля (зарад мен) го помоли
да дойде някой ден и тук... при мене.
© Павлина Соколова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Дам!
-
"Не питай щастието где е, не го търси ни тук ни там, то живее в тебе сам"
-
Дзънннннннн!
(Павлина отваря вратата).
- А! Ти ли си бил?
- Защо? Ти друг ли чакаше?
- Очаквах Щастието да звънне всеки момент.
- Щастливо дете, погледни се в огледалото и се усмихни!
😊 -
Много е хубаво, Павлина! Пожелавам ти, да звънне на вратата скоро!
-
Чудесен стих, Павли! Както винаги. Но истината е, че може и да не дойде, трябва да си готова за това. Нима няма хора, които са цял живот нещастни? Има разбира се. Обаче с цялото ми сърце се надявам да не си от тях
-
Когато отговорите преди въпроса тичаха
бе времето на лудите години.
Когато всичко страшно ни привличаше,
а страшното - безстрашно ни отмина...
Харесах. Много. -
Най - тъмно е преди зазоряване, Павлина! Вярата върши чудеса. Докосна ме!
-
Ще! Защото го заслужаваш :*
Хубав стих! -
Хубави размисли! Ще дойде щастието, разбира се, че ще дойде. Не може вечно да е самотно и да боли... Не е честно просто. Поздрави!
-
Ще дойде, непременно! Прекрасни стихове, Павлина!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
