В багри алени и чисти,
в огньове буйно разгорели
и в мигове щастливи и лъчисти
песен за любов с теб сме пели.
Аз – чудно хубава девойка,
Ти – моят принц мечтан,
в нощта бях твойта песнопойка,
възпяваща любовния ни блян.
А днес след нашата разлъка,
настана вледеняващата тишина,
даряваща ме щедро с свойта мъка,
нашепваща ми, че отново съм сама.