Не те бях виждала почти година,
а сърцето както преди се разтуптя.
Толкова дълго време мина,
а ти пак за миг преобърна света.
Усмихвам се при спомена за смях,
заглушаващ неловката тишина...
Но как ли никога не разбрах,
че не беше мой, че не си и сега?!
Плача при спомена за очи,
опитващи да пробият стена от горделивост
и пресушаващи сърцето сълзи...
Защо ли бяхме така неотстъпчиви?! ...