(след прочита на стихотворението на Donnerjack - "Кралица на дъжда")
Крилете си свалих, изпрах, изгладих,
скътах ги в чифт във гардероба
и спомена от детски смях оставих
до тях - в буркан от сладко го затворих.
Завих със бабините пъстри черги
забравени усмивки и повехнали мечти
сред скучни флиртове и кратки изневери,
и меко кадифе... от две очи.
И заваля в осиротялата ми стая -
дъждът измива твоите следи...
Обичам пролетта, на теб ухае, ...