Простена тихо някъде часовник.
Дванайсет удара - вълшебен нощен звук!
Вали снегът и чувствам се виновник
че ме остави жив Смъртта, на Любовта напук.
Вървя! Плета крака, сгъстен е мрака!
Не се живее лесно, просто тук
Вървя... и търся стъклена пантофка
или пък чехлите на някой малък Мук.
/Ангел Милев/
Край мен преплитат снежно-бели пръски..
Като на бал Въртят се във салон огромен.
Небето се снишило - връзва връзки... ...