kocekoev (Константин Коев)
33 36
Jun 23, 2010, 1:55 AM

След пороя 

  Poetry » Love
701 0 3

Спря дъждът и животът замря

и си викам: "Сега е моментът

на жена си да купя цветя,

да ме види какъв джентълмен съм!"

 

Но уви - изведнъж се оказа,

че цветарите в куп отлетели са,

само тъжен клошар на перваза,

легнал тихо, си пази постелята.

 

Що ли той си сънува, горкичкият,

и дали ще опази го псето?

А пък аз дали съм със всичкия,

че тревожа се за което.

 

Спря дъждът и жена ми звъни

и надява се тя, че се връщам.

Като хиляди други жени

тя е сигурна - има си къща...

© Константин Коев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??