Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
Oct 6, 2020, 4:50 PM

След потопa 

  Poetry » Other
225 6 8

След като пратих потоп над света -
трупове - твари и хора,
сивата кал, дървеса, без листа,
Бог съм - калта проговори:

Дай ми мой Отче, душа, а и плът
и ме помилвай, с три пръста,
за да изваеш, от втория път,
някой - достоен за кръста.

Светна в очите Вселенска тъга,
всичко от мен обещано.
Ной и ковчегът, онази дъга...
А пък за Рая е рано.

И се родиха пророк, след пророк,
всички слова богохулни.
Сам отегчено, на тронът висок,
мислех си: Пак ме хързулна.

Дребната твар - на труда ми венец,
дъното вече удари.
Другият път за човек и агнец,
няма потоп, а пожари...

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??