"аз може би ще си поръчам джин..."

Утре се връщам при този, който
смрази дързостта ми и ще мисля
за него с гняв и сива тръпка,
ще го търся и няма да го намеря,
ще гоня римите и няма да ги стигна.
Коварни са страниците и корените на
антифилософските ми мисли, мракът е
уязвим, вървя, зависима от твоя
студ и сняг, чистосърдечни метафори
ме спасяват от голи планети, от
беззвучни, безименни рани,
деветата глуха улица се е запътила
към девета сляпа...
Хаосът е неоснователен, надменен,
пак ми идва в повече, хаосът
аз си го причинявам.
Лейди Фингър съм на Хаоса!
А мокрият вятър не трябваше  да е
толкова мокър, но след прожекцията
на друг филм всичко е педантично.
Скоро есента ще скрие сълзата
под гордите листа и другите си
абстрактни детайли и когато
онова човече Карлсон скита
около случаен комин, когато
котките заспят, аз не мисля за
теб, просто си стоя и
пия малък джин.