След сенокос

Aug 9, 2022, 4:29 PM

Poetry » Phylosophy

822 6 19

Ослепях. Онемях от бездумие.
Оглушах от гърмежи през май.
Има време за всичко, но трудно е...
Щом е време за скръб - няма край.
Сенокос. След това някак тихо е.
И смъртта детелините сбра.
Но нали небесата достигаме
чак, когато ни сложат в пръстта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

След сенокос

Искате да прочетете повече?

Random works