danda (Даниела)
358 1120
May 24, 2013, 11:48 AM

След смъртта на белите макове 

  Poetry » Other
726 0 11

С прошка да те възкресят боли по две,

отколкото да стрелят в теб с раздяла.

Като Дамоклев меч надвисват грехове

върху сърцето ти, по чудо още цяло.

 

И думите са камъни Сизифови. Без връх.

А ласката – палач, със три сълзù в окото –

една за теб и две за него. За из път.

Да има сол за съвестта си във вързопа.

 

Да те помилват от любов... Горчи.

Стрелките миг преди дъжда застиват.

За теб свидетелства вината. И почти

без дъх се раждаш и от дъх умираш.

 

И се снишаваш в скута на душата си, а там

вали. И сянката ти бели макове посича.

От нея (от душата)  е останал само грам,

защото другият  със двайсет повече обича.

 

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??