Луната съхне бледа на балкона
и в тази тишина киносалонна
през кьоравия мрак за мен надничат
две-три звезди пробили безграничност.
Нощ въглищна в небе присяда,
а ти... ти тръгваш утре, в сряда.
Изпих секундите, дори водата,
с която на ръка изпрах Луната.
След сряда идва втори понеделник.
Не го разпитвам, сипвам си отделно.
Отдавна не живея за неделите.
Какво пък толкова да си споделяме... ...