Jun 19, 2020, 7:06 PM

След същността 

  Poetry
633 1 2
Ножовете сама си ги точа
и не ме е страх да нацепя дърва.
Който иска с пръст да ме сочи,
аз не умея да бъда покорна душа!
Много често като лъвиците ставам
и преследвам целта си до кръв.
Без да му мисля хващам Балкана
и горко му на онзи, срещнал ме пръв!
Малко неща в агнец ме превръщат,
но тогава съм точно онази бяла душа,
която навярно е моята същност,
скрита дълбоко от злите очи на света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Кръстева All rights reserved.

Random works
: ??:??