Мечтите си след теб отправих,
с копнеж, желания, но си простих,
че рана във сърцето си отворих
и душата с огън изгорих.
Сълзи напират във очите,
от гърлото излиза стон,
и знам, че няма да намеря
спокойствие, покой, амвон
за моите молитви святи,
за чистия по детски плам,
за чувствата, отдавна непознати,
за силния копнеж и блян, ...