Ледена уста,
целува ме Смъртта,
приказка една,
след края търкулва се сълза.
Плащаш си за час,
за да чуеш своя глас.
Вселена от самота,
прегръщаш ти тъга.
Живееш с непознати,
чакаш дракони крилати.
Искам да избирам,
искам да намирам,
искам да мечтая,
страха да закопая.
Но доверието губиш,
искаш да не се събудиш
и затова, с ледена уста
чакам да ме целуне тя –
                                                                            Смъртта.


---------------------------------

Из цикъл "Моя любов"