manika74 (Лорита)
20 89
May 6, 2011, 1:17 AM

След теб 

  Poetry » Love
1297 0 4

 

Живота си – на теб го дадох,

съдбата ми -  на теб я подарих,

сърцето ми – на дявола продадох

и всичко друго, дето имах, ти дарих.

 

Така живях година, две

в измама и в илюзни светове.

С болка в сърцето толкова голяма,

че думи аз да я опиша просто няма.

 

След тебе беше мрак и тишина,

между впрочем както и сега.

Посоката намерих и пътя аз вървя,

но спирките пропусках, а с тях и любовта.

 

След тебе спирах се за малко,

спирките май бяха две -

на тях починах си и взех по нещо малко,

но всяка спирка много ми отне...

 

Затова реших аз вече да не спирам -

да вървя по пътя, който си избрах.

Защото ми омръзна все по малко да умирам,

защото спирките и теб не преживях.

 

Защото знам какво ще стане утре,

ако пак реша да спра - минавах този път и не искам пак да го вървя.

 

Живях в илюзия така красива - създадена от теб „любов голяма”,

но не илюзията, а болката пронизва, когато разбереш, че си живял в измама.

 

Че си обичала, а обич всъщност няма.

Че си била щастлива, но не си разбрала.

Че любовта е всъщност болка отлежала.

© Лорита All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??