May 11, 2006, 10:46 AM

След теб 

  Poetry
1282 0 5
Не бягам от дъжда,
а слушам неговата песен тъжна.
Ръце протягам и крещя,
макар да знам че няма да те върна.

Студени са ми дланите,
не искам да ги сгрея
Боли ме че останах сам ,
боли ме че живея.

Стоя самотен сред дъжда ,
отхвърлил всичко свято.
Сега съм само спомен и тъга.
Повярвай ми ,не искам да живея!


1996 г.

© Радослав Харизанов-Джоки All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много познато!Виждам себе си в стиха си!По сходен начин се чувстваме може би,когато страдаме или нещо ни тежи!
    Поздрав,Ради!
  • Много ви благодаря за тази съпричастност към моята болка!Сигурно ще я нося цял живот в сърцето си.Споделих този стар стих с мисълта че споделената болка е два пъти по лека .Иначе съм едно много усмихнато момче което ще се усмихне за всички вас и отново ще ви каже едно голямо благодаря!Даже тези мигове в които чета тези коментараи осмислят моето съществуване,вече не ме боли че живея !Пораснах!
  • Ох,колко тъга и отчаяние дори чета в стиха ти,Ради...Не знам тя тъгата винаги ражда красиви стихове (този тук е поредното доказателство).Ама то и от споделената любов и радост се ражда красота,нали Пожелавам ти ги искрено!Поздарв!
  • Болезнен стих, Ради!Но ми хареса!
    Поздрави!
  • Живей, приятелю! Никога не скланяй глава пред болката!
    Я си припомни : "... душата от любов умира всеки ден, макар че от любов не се умира..." Надвий тъгата! След всеки дъжд небето се прояснява! Поздрав за стихчето - мъката властва над думите ти, но така красиво я описваш! Браво! Усмивки!
Random works
: ??:??