Спомни си оня трескав дъжд в дните последни на ноември – копнеж, усмивка в погледа на мъж и чувства нежни в двама ни стаени!
Поемаш сам към моите обятия – сластта измамна е, коварна. Не, не изричам никакви проклятия, а просто следвам свойта карма.
От теб научих твърдо, търпеливо да чакам, скрита във “засада”. И щом открия въгленчето живо В сърцето жарка да разпаля клада.
Разбра Ме – исках свободата си подаде ми я – гълъбчето бяло - стопиха се пред погледа крилата, готова съм са почнем отначало.
Подхвърляш твърде тежки обвинения, а аз не мога в тез очи да сещам как се прокрадват фикс съмнения, но... ще преглътна... и ще кажа нещо:
"Те, спомените, топлят и през зимата и вихрено чертаят твоя път. Ех, тези думи “утре” ще са минало - изгрява Слънцето и прелест е денят!" ....................................... А истината в спорове се ражда – дебатите умело водиш ти. Но Вечно ще е жива мойта Жажда И все ще пие твоите Мечти!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.