Допушил третата, последна фаска,
тромаво гася я в пепелника,
на лице ми пак онази, тъжната гримаса,
със която толкова съм свикнал.
Люта болка свита във дланта ми,
гали чашата със водка недопита,
нуждата за алкохол в кръвта ми,
да надмогна вяло се опитвам.
А онез, червени прорези в ръката ми пулсират,
отдавна издълбани с хладно острие,
поредния романс в душата регистриран,
от миналото спомен - букви две. ...