След твоите дири по ситния пясък
аз тръгнах в зори да те срещна, тогава
над мене бял гларус летеше и крясък
дочух и помислих си... той ме напада.
Загледана в него, окото ми трепна,
обзе ме спонтанна и стряскаща мисъл
как снощи го нямаше, днес не изчезва,
сякаш яви се от съм недомислен.
От клюна висеше му борова клонка,
навярно я носи на своята любима,
довечера пак ще нощува бездомен,
но няма значение, щом я обича... ...