Aug 5, 2018, 1:58 AM

След твоите дири 

  Poetry » Love, Landscape
457 2 3

След твоите дири по ситния пясък

аз тръгнах в зори да те срещна, тогава

над мене бял гларус летеше и крясък

дочух и помислих си... той ме напада.

 

Загледана в него, окото ми трепна, 

обзе ме спонтанна и стряскаща мисъл

как снощи го нямаше, днес не изчезва, 

сякаш яви се от съм недомислен.

 

От клюна висеше му борова клонка,

навярно я носи на своята любима,

довечера пак ще нощува бездомен, 

но няма значение, щом я обича...

 

След този си преход очи ще затвори

накрая на дългия ден, изтощено

ще свие крила, подир късната доба, 

но пазейки клончето младо, зелено...

 

И утре отново ще тръгне в зарана

в краката и той ще положи награда, 

а аз ще си мисля за нас, с тебе двама,

и можем ли пак да живеем в наслада?

© Виктория Тасева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??