След тъмата
Пак въпрос островръх във очите ми зрее.
Пак изпраща бодилчени думи. Защо?
Пак за миг в мен душата ми спира да пее,
забулена в тъмно и грубо зебло.
Колапс странен. Сърцето объркано бие.
Галопират коне хаотично в степта.
Вятър в драките нощни свирепо се вие,
на кълбета събира следи от пръстта.
Студ пронизва телата. Устата немеят.
Безмълвни пред буря угасват звезди.
Тишината обсебва света ми и зреят
подозрително тежки и сиви мъгли.
Облак сив ме захлупва. Помръква луната.
Но лъчи се прокрадват. Проблясва нощта.
"Утрото мъдро е! - тихо шепне душата -
Знай, че Слънцето ражда за теб любовта!"
© Таня Мезева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво е, човек да те знае на живо, слънце си, Танечка...
-
Има надежда! Харесах!
-
Утрото е по-мъдро от вечерта! Поздрав!
-
Хареса ми оптимизма на финала!Поздрав,Таня!
-
Мъдро, Таничка!
Всички си имаме мигове на тежки и сиви мъгли, но нали винаги се развиделява и иде утро слънчево и красиво! -
Мъдро утре след толкова мъка....
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Харесва ми оптимизма ти... носиш надежда...
((( )))