След години
Простих ти всеки минал сторен грях
и времето което ни дели.
Когато плачех чувах твоя смях,
а мен не спираше да ме боли!
Приех те. Ако искаш остани.
Сърцето ми не те забрави. Помни!
И както нявга ще те приюти,
че само скитниците са бездомни!
Дори любов ще се намери там
в душата от години натежала.
Бях за дълго, много дълго сам.
С времето и тя е побеляла.
Все пак мъждука някаква искра,
останала от младостта ни грешка.
Пораснахме, а още сме деца!
На тази възраст! Тъжно е и смешно!
Сега си тук, все същата жена,
и пак със тези дяволи в очите!
Но мина време. Много закъсня!
Далеч остана любовта, в мечтите!
© Георги Иванов All rights reserved.