Ще забравиш за вчера, нали?
От капчука ще капят въздишки.
От очите ще спре да вали.
Нека волята бъде всевишна.
В кръговрата на бъдните дни
ще се смелят и чувства и разум.
От албума ще пръскат мечти,
без значение, че е белязан...
Опетлан с непонятност и дъх
на болежки от минало време,
всеки спомен ще бъде ни скъп,
всеки усет ще е безвремие.
Гордостта ще е нашият бич
за неслука коварна и тежка.
Упоени от временен кич
си докарваме в старост - болежка...
Ще разлистваш и ти, а и аз
без да знаем, че спомена топли...
Ще те каня мисловно на валс.
Колко много неказани вопли....
© Валентин Йорданов All rights reserved.