Mar 14, 2007, 9:22 AM

След време 

  Poetry » Love
1267 0 29

След време ще настъпи тишината,

денят ни във мълчание ще стихне.

И горда ще се вмъкне самотата,

която с думи... дълго време трихме.

Душата ми за теб ще се затвори,

защото знам, че няма да съм нужна.

Когато тръгнеш, няма да те спирам

и няма смисъл... вече ще съм чужда.

Във спомените - там ще те запазя,

безмълвно всеки ден ще те завръщам.

И мигове пропуснати ще търся,

в които със любов ще те прегръщам.

Във сънищата пак ще те целувам,

в очите ти аз себе си ще скривам

До болка само там ще те обичам

и няма, няма никога да спирам.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??