След време ще настъпи тишината,
денят ни във мълчание ще стихне.
И горда ще се вмъкне самотата,
която с думи... дълго време трихме.
Душата ми за теб ще се затвори,
защото знам, че няма да съм нужна.
Когато тръгнеш, няма да те спирам
и няма смисъл... вече ще съм чужда.
Във спомените - там ще те запазя,
безмълвно всеки ден ще те завръщам.
И мигове пропуснати ще търся,
в които със любов ще те прегръщам.
Във сънищата пак ще те целувам,
в очите ти аз себе си ще скривам
До болка само там ще те обичам
и няма, няма никога да спирам.
© Кремена Стоева All rights reserved.