paula (Паула Петрова)
72 926
Nov 6, 2009, 12:36 AM

След вятъра 

  Poetry » Other
858 0 14

Попитах вятъра къде да те намеря?
Прошепна ми: Върви след мен!
И тръгнах планините да катеря,
обречена на любовта във плен.


 По стъпките му яростно те търсих,
 след него тичах, падах и пълзях.
 По скалите остри дрехите изгубих,
 кръвта от раните по пътя си разлях.

 

На всеки камък пишех твойто име,

на всеки връх оставях аз следа -
ако случаен пътник пътя ми премине,

ще знае, че те търся по света.


На ехото гласа си аз му дадох -
със него да отвръща всеки път,
че себе си аз цялата раздадох
и останах само жива плът.


 Очите си на слънцето изпратих -
 със тях да търси моята любов,
 самотна и отчаяна аз крачих...
 На път посрещах всеки изгрев нов.


 След вятъра аз нейде се изгубих,
 най-скъпото от мен си разпилях,
 сърцето ми единствено ме буди
 и сили дава ми след тебе да вървя.

© Паула Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??