Oct 29, 2014, 12:30 AM

След вятъра 

  Poetry » Phylosophy
5.0 / 4
887 0 8
Хукнах след вятъра гонещ листата,
всъщност за полет жадувах.
Търсех на птиците волни крилата.
С тях само в сън съществувах.
Исках небето, седефено синьото,
с кръпки от облаци бели.
С лунния път и с едва доловимото
звездно надпяване в трели.
Вятърът свиреше в собствени тактове.
Аз пресекулно го следвах.
Как се намират несложени знакове?
Питах и бавно напредвах. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Георгиева All rights reserved.

Random works