Момиче съм слънчево, след вятъра тичам,
всяка пролет съм същата твоя любима.
Под цъфнали клони в любов ти се вричам,
но съм жена и много приличам на зима.
Топло лято е, не спирам все вятъра гоня,
есенни листи пилея, слънце събирам,
любовта ти слънчева пак ми напомня,
че съм есен, но отново ухая на зима.
Като времето странно и аз съм различна,
топла и жарка, студена - пълна с мъгли.
На всички сезони мога аз да приличам.
Все вятъра гоня, но ти до мен остани…
Може ли без учтивата форма, ще се радвам