Mar 17, 2008, 7:36 PM

След залеза 

  Poetry
1086 0 18

В мълчанието на нечий залез.

Когато ирисът на дъгата помръква.

Като светулки жълти припалват

звездите.

Небето купол е.

Купол на църква.

Орлите спят край потоци изстинали.

Ехо от плач на кобила отеква.

Дъх от следи безвъзвратно отминали.

Сипещ се шепот от клетви.

Екстазно лилаво в очите на странника.

Упоен от гъстия мирис на тъмно.

Дъгата умира по малко със заника.

Но ражда се.

Ражда се църква.

© Катя All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??