По друмите на търсеното благо,
вървях сама в пустиня от мечти.
”Човешкото” със острите си шпаги
порязваше копнежите. А ти
отнемаше последната любов и
разграбваше у мен духа-търсач.
Фехтовката оставила е спомен
на взетото от чуждия брояч.
А егото безпаметно следеше
следите на предречения път.
Трошици вяра хвърли ми и беше
тъй сигурен в отнетото Грехът. ...