Следа

Aug 21, 2009, 8:31 PM

Poetry » Love

741 0 2

Издайническа следа по лицето ми
пълзи.
Планини издигна от никому ненужни
върхове.
Черен облако, що живота ни дължи
- надигнат копнеж
да положим на блюдо
недовършените си мечти
или изведнъж онази, дремещата,
да разпалим изпод проспаните дни
с твърде неразумни отпечатъци,
отбелязани върху Луната, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Следа

Want to read more?

Random works