Следа

Feb 6, 2008, 4:49 PM

Poetry » Other

766 0 2

Паважът е мокър от ситния дъжд
капещ с лекота от небето
срещала съм този образ неведнъж
когато се мръщи сърцето
Бурята утихна навън
но в мен ридае морският бриз
целува ледения ми сън
и потулва тъгата във миг
А този миг сив и прокажен
протаква се сякаш цял век
пред теб като човек светъл и снажен
пред мен като черен ковчег ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Следа

Want to read more?

Random works