Sep 8, 2011, 6:25 PM  

Следа от Купидон 

  Poetry » Love
524 0 3
Напевни акорди на музики чудни
отмерено, нежно и тихо звучат.
Във лунните нощи душите им блудни
във бдения странни неспирно шептят.
Те своята обич безкрайно голяма
вдълбали са в ствола вековен – голям.
Увековечили навеки си двама
със ножче в кората любовния блян.
И днеска пак тихи, безмълвни въздишки
отронват се нейде във тъмното там.
През трепетни листи припламват звездички
невинни и чисти във блясък и свян. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Оджаков All rights reserved.

Random works
: ??:??