Виждал ли си въглен как трепти,
вихрено в жарава как танцува?
Изронвайки от себе си искри,
които вятърът задява и целува.
И танцът му е влюбен и щастлив
сред пламенната огнена стихия.
Заспива после в пепелта и в дим
въздишката му тихичко се крие.
А виждал ли си падаща звезда,
как тъжно се откъсва от всемира?
И няма танц, угасва в миг и там
в мечта на някой тайничко умира. ...