Не мога нищо да сторя,
просмукана в мен е отрова -
живее от отровен живот.
По пръстите ми още има следи
от откъснатите от мене мечти.
Безсилно е морето, което
ме блъска в скалите -
болката не отпуска гърдите.
И всички истини очи в очи
пробиват рани, зеещи в мрака.
Откакто си тук, мен ме няма,
aз съм в прашасала забравена гара.
И когато ме караш да плача, знам, че
в детството си вече съм стара.
© Нати All rights reserved.