Усещал ли си, усещал ли,
мили,
нещото, което ни кара,
да вярваме, че още сме живи!?
Стигал ли си, стигал ли,
мили,
звездите небесни, сякаш
са кацнали на чело, светнали!?
Имал ли си, имал ли,
мили,
глад за любов, приятели, успехи,
пресъхващи в сутрешния хлад!?
Помирява ли се, помирява ли
преосмислейки
своите спомени и с тях,
поиска ли да си там, където искаш!?
Разпали ли, разпали ли,
за мене
и усещането, че тази любов
е... последна... и обичането е неземно...
ОставИ ми, оставИ
следите,
за нова Галактика...
на мечтите...
© Мариола Томова All rights reserved.
струи от твоя стих!Браво!!!