Очите ти са сухи и толкова празни,
ослепели от взиране и напразно очакване;
сърцето е пусто - като изоставена гара,
на която отдавна не спират никакви влакове.
В устата - пелинен дъх и горчивина,
преглъщаш обич и предъвкваш болка,
обличаш Душата си във самота -
тъжни призраци танцуват с нея полка.
И всеки миг, във гърлото пресяда,
трудно успяваш да го преглътнеш;
смисълът за всичко - някак си се губи,
напразно се опитваш огън да си стъкнеш. ...