nellnokia (Нели Господинова)
225 4031
Aug 13, 2011, 9:33 AM

Следобед, някъде към пет 

  Poetry » Love
1256 0 13



Разделя ни една стена, 
разделя ни едно мълчание,
което, ако разруша,
ще бъде равно на признание.

Разделят ни безброй неща -
все глупави, немеродавни
като цигара във нощта,
която да делим по равно,

като две чаши тишина,
които да изпием жадно 
и всяка капка самота

да си отнемем безпощадно.


Събира ни една надежда,
един до друг да помълчим
и тя неволно ни подвежда
стените си да разруши,

и да изпием два коняка,
преди това, и малко след...
Без някой някого да чака
следобед, някъде към пет.

Ще поделим една минута,

един балон ще полети

и в облаците ще се лута,

със старите добри мечти.


А после някак в тишината

часовникът на бавен ход

полекичка ще спре земята

на спирка с името "живот".


 

© Нели Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??