Следобедно кафе

Харесва ти да бъдеш мокра
и без чадър, да те вали,
по локвите да тичаш без посока,
на подскоци, все едно ще полетиш...

Обичам да гледам дъжда,
как храни живота с надежда,
как ситните капките ръмят,
върху твоята чаровна небрежност...

И когато под моята стряха,
се поспреш за кратък подслон,
открехни много леко вратата,
не заключвам, ела в моя дом...

Ще направя кафе за следобед,
аз го пия горчиво, със мляко,
както горчив със мен е живота,
за десерт - от любовното сладко...

Сухи дрехи за теб не намерих,
ти не чака, съблече се гола,
със ръце те покрих и наметнах,
и оставих срама си на стола...

После вкусих от пролетна влага,
сякаш много отдавна не пил,
заваля и от твоето тяло,
като топлия дъжд през април...

03.04.2013
Д. Антонов (diester)