Следобедно кафе
Харесва ти да бъдеш мокра
и без чадър, да те вали,
по локвите да тичаш без посока,
на подскоци, все едно ще полетиш...
Обичам да гледам дъжда,
как храни живота с надежда,
как ситните капките ръмят,
върху твоята чаровна небрежност...
И когато под моята стряха,
се поспреш за кратък подслон,
открехни много леко вратата, ...