Следва продължение...

Mar 6, 2020, 7:27 AM

Poetry » Other

818 2 10

За слънцето ще пиша... За цветята.
За бабата, продаваща гевречета.
За полъхът на пролетния вятър,
за любовта на щъркелите вечна...
За детските усмивки под дъжда,
за прашните и рошави врабчета,
за синьото на морската вода,
зеленето на мъдрите дървета...

Ще пиша и тази чаша чай
и за медът, топящ се бавно в нея,
за приказките с вечно хубав край,
за веселите песни, дето пея...

Ще си припомням
с всеки следващ ред
за красотата, дето още диша
и ако спра, те моля (точно теб!)
стихотворението ми
да допишеш...

Павлина Соколова

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

zelenaradost (Милена Френкева)

2022-02-08T02:03:51+02:00

Чиста, искрена и съкровена поезия
ДрагомирИванов (Драгомир Иванов)

2020-03-08T11:04:08+02:00

... За дишащите хора... Честит празник 🙂
Довереница (Дочка Василева)

2020-03-08T03:17:53+02:00

"за красотата, дето още диша"

Пиши!
miralub (Мирелла Кривчева)

2020-03-06T15:13:49+02:00

Знаеш ли,точно от това имах нужда в този момент.Благодаря ти за оптимизма и за чудесния стих.
генек (Георги Коновски)

2020-03-06T12:54:37+02:00

Хареса ми.
Avis (Павлина Соколова)

2020-03-06T11:35:21+02:00

🌷 ❤
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2020-03-06T11:05:21+02:00

Пиши, мила! За простичките неща, без които не можем.
Иринакис (Ирина Колева)

2020-03-06T10:44:00+02:00

Не е фатално, че си го изтървала. Подразбира се
Avis (Павлина Соколова)

2020-03-06T10:30:42+02:00

Благодаря!..
И си открих грешка. Да се чете: "Ще пиша и ЗА тази.."
Иринакис (Ирина Колева)

2020-03-06T09:27:41+02:00

Ей така, от нищото и човек се усмихва. Не е съвсем от нищото, де. Но един такъв стих е достатъчен. 🌞