СЛЕПЕЦЪТ
Аз целунах иконата с божия образ
и заклех се докрая да вярвам.
Струеше вълшебство от белия облак,
на който стоеше твореца ваятел.
И чувах как верния ангел-хранител
над мене, невидим, из въздуха крачи.
Но малко по малко от вярата грабеха,
безликите твари, разпалващи здрача.
Макар да ги смятах дори за забавни,
си мислех за хълма, където стърчеше
студеният камък, под който отдавна ...