СЛЕПЕЦЪТ И ВИШНЯТА
Измамен и порочен е април.
Подлъгва ни с усмивка неизбежна.
До уличния ъгъл се е свил
пастирът сляп на хорските надежди.
Монети в шепите му не дрънчат.
Но цъфналата вишня го прегърна
и с прелест, и с нагарчащ аромат
тя времето назад за него върна.
Щастливец той е – свише благодат
разтапя се по острите му скули,
край него сякаш ангели летят ...