Слепи ездачи
Възседнали цели, препускаме бясно,
а вляво и вдясно животът лети,
със скорост такава, че чак е неясно ̶
бледнеят наоколо всички черти!
Страхът да не паднем ни вкопчва в юздите,
не смеем да слезем от другия страх ̶
че трудно ще яхнем отново мечтите
и яздим безумно сред облаци прах!
Конете не бягат, а чакат човека ̶
да скочим от тях, като донски казаци!
За кратка почивка е време и нека ...