Къртичите очи са ми по мяра
(дълбоките сълзи са мълчаливи).
Осъмваха обречено. Без вяра
(дъгата ги оплака още живи).
Измислено рисуват светлината
над миналите хоризонти зрими.
(Къртиците възпяха тъмнината
и премълчана, обичта души ни).
Обречени, изчезваха следите
(и тъмно утро прилепно засвири).
Дъгата спря фантомно във очите
и ги превърна в слепи манастири. ...