Тук нощите слепи без теб се роят,
изтръпнали струни китарни мълчат,
безсънно очакване в сърцето струи
и стон на часовник полунощно брои.
Изнизват се мигове, безвестно мълчат,
сподиряни мисли с въпроси болят,
залутани спомени към мене вървят,
загърнати с вятъра за тебе мълвят.
И само луната смълчано виси,
прикрила зад облак свойте лъчи,
спътник бездумен е в тихия здрач,
споделящ със мене самотния свят.