Живея в цветето на тишината -
на тишината изтъкала моя дух.
По-горд от птицата на необята,
над Бог надвесен, за да бъда друг.
И малката калинка с морз от точки
превежда ми божествено писмо:
Слезни при Мен, защото е жестоко
най-светлото - в тъма да е само.
Калинката по слънчевия лъч пълзяща,
запали се от мълнията му и изгоря.
А точиците - знаци за изящество,
се разпиляха на невидима заря.