От подлост, от злоба, от интриги,
от зло в очите хорски,
понякога така ми се повдига,
че искам по пътеки горски
да тръгна, да се слея със природата,
където всичко е далеч по-просто -
Дори и живи се изяждат хората,
до край изяждат се, дори и не остават кости...
А там, където джунглата царува,
поне бял череп ще остане празен,
и всеки в своята борба да съществува
дори изяден, живял е без от низости да е белязан! ...