Сливен
Приближа ли те - отдалече
ме среща вятърът студен,
здрависва се със мен сърдечно
в тъй дълго чакания ден.
И взел ме в своите прегръдки,
окъпан в сънната зора,
закрачвам със широки стъпки
по мокрия паваж в града.
А пък отсреща Карандила
ми маха дружески с ръце
назъбения гребен впила
в избистрящото се небе.
Забързали за първа смяна
минават хората край мен,
а две момичета засмяни
оставиха ме тъй смутен.
С стрелките старият часовник
от кулата ми дава път.
Разбрали, че съм аз виновник
и лястовиците кръжат,
изливат неспокойни трели
Бог знае за чия съдба;
далечни звуци в тях е вплела
в ехо войнишката тръба.
И много спомени нахлуват...
Очите от какво сълзят? -
От вятъра е, залудувал
из моя поетичен град.
© Иван Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
-
Ах, как съм пропуснала тази красота! Страхотни стихове и се радвам, че Сливен е оставил такива спомени, които се превръщат в поезия! Разбира си, че Карандила! И нищо по-синьо от Сините камъни! Благодаря ти поете, за споделеността на тази красива романтична разходка по мокрия паваж на любимеца Сливен!
-
И аз във Сливен някога живях и всичко във твоето стихо ми е толкова близко и познато.Събуди в мене спомени далечни. БЛАГОДАРЯ!
-
!
-
Рудин, благодаря!
Много вятър и птици от Сливен! -
Родена съм там,а ти си карал службата войнишка?Ех,тоз Балкан,достоен за въздишка!Поздрав в нощта!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
