СЛИВЕН
На Ники Комедвенска
Стар е градът, а е толкоз красив
с вятър и вехти войводи!
Стих само тук би могла да родиш
който на бой да ни води.
Свръщам от пътя си, светъл и чист,
в синкава, лека омая.
Там, при орлите, кържащи на вис
твоят дух търсещ витае.
Улици тихи на китния град
прав по асфалта ше мина
да ме облъхне тръпчив аромат –
прасковен, гроздов, смокинов.
Малка къщурка, очакван покой
стигам край тучните ниви.
С тънка омара на летния зной
споменът мен ще сподири.
Тази шир, тези класили нивя
като войник съм обхождал.
Всичко, което тогава посях,
жънеш в стиха си възторжен...
Стигна ли Сливен, скалистият пик
своята болка ще каже
както на онзи войнишки чепик
с ротата дънил паважа.
Аз ще му махна, а той от далеч
стъпка по стъпка ще води,
стих да подреждам във мерена реч
за мустакати войводи!
© Иван Христов All rights reserved.