Когато крушките угаснат...
и настъпи пълен мрак,
тогава мислите препускат
като експресен влак.
Бушуват кошмари, немислими
съдби гонят облаци диви,
наранили човешки души.
Реката мътна отнася всяко добро.
А Родината болна сурне наранено
стебло. Къде изчезна ръката. Народна...
която казваше: след злото идва добро.
Паяци паяжини сложни плетат.